​От античната филантропия към християнската благотворителност във Византия

онлайн лекция от поредицата „Забравените добротворци“, посветена на благотворителността във Византия

Социалната дейност и социалните институции не са продукт на нашето време…

Византийската империя е притежавала широка мрежа от социални заведения, издържани от държавата, от църквата или от частни лица. Болници, страноприемници, приюти за бедни, старчески домове, домове за вдовици, сираци, за психично болни – това са само част от грижите за онеправданите и изпадналите в тежко положение хора.

От своя страна, църквата е гледала на изпадналите в нужда хора по начин, напълно нов в човешката история, и им е давала нещо, което никое социално заведение, колкото и добре да е било поддържано, не е могло да даде: възстановявала е човешкото им достойнство като е сривала стените, с които нещастието и болестта са отделяли тези хора от обществото. Нещо повече – гледала е на тях като на Самия Христос, според Неговите думи: „истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40).

За християнската благотворителност във Византия, за отношението към отхвърлените от обществото и как е гледала църквата на тях? – това са част от въпросите, на които ще потърсим отговор заедно с д-р Златина Каравълчева в онлайн-лекцията на тема „От античната филантропия към християнската благотворителност във Византия“.

Очакваме Ви на 9 декември 2022 г. (петък) от 17.30 ч. в ZOOM!

Линк за присъединяване към събитието:

https://us02web.zoom.us/j/81556310120?pwd=ZzBTb0VXdlJWWjNnYTJqNFNpRTczQT09

Meeting ID: 815 5631 0120

Passcode: 400148

 

През 2016 г. д-р Златина Каравълчева защитава своя докторат на тема: „Всекидневието в манастирите в Ранна Византия IV – VII век“ в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира гръцки език и византийска история в Атинския университет. Редактор в Църковен вестник през различни периоди от 1995 до 2002 г. Участва в ръководството на Центъра за образователни инициативи „Двери“.

СПОДЕЛИ