„Пеенето е най-възвишената молитва…“

Разговор с Марин Маджаров и Николай Николаев – ръководители на курса по приложна литургика

В песнопението „Свете тихий”, което се пее по време на вечерното богослужение, се казва: „Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове“. Свети Йоан Златоуст казва, че “…нищо не е в състояние така да издигне духа, да го отдели от оковите на земното и телесното, нищо не може така да изпълни човека с любов към младостта и с равнодушие към житейската суета, както стройното пеене, както свещената песен, построена според правилата на ритъма”. Да застанеш на клироса (певницата) е едновременно и приоритет и отговорност, а както се казва „който пее, два пъти се моли“.

През изминалата учебна година по инициатива на фондация „Дякония и мисия“ в храм „Св. Три светители“ в гр. Горна Оряховица се проведе курс по църковнославянски език, типик и пение, който беше воден от Марин Маджаров. Тази есен предстои началото на нов, тригодишен курс по приложна литургика (теоретични и практически основи на богослужението), който ще започне на 15 септември 2018 г. във Велико Търново. Предвижда се първата година от обучението да включва три модула – църковнославянски език, типик и богослужебен ред, теория на византийската музика. В края на тригодишното обучение участниците ще положат изпит и ще получат удостоверения за усвоените знания.

С нелекото поприще да преподават църковнославянски език, типик, богослужение и пение са се заели двама млади богослови и псалти – Марин Маджаров и Николай Николаев.

 

Марин Маджаров е роден в гр. Горна Оряховица в свещеническо семейство. Завършил е Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ през 2012 г., след което следва една година в Московската духовна академия при Троице-Сергиевата лавра в гр. Сергиев Посад. След едногодишно обучение там се насочва към Солунския Аристотелев университет, където се дипломира през месец юли тази година в катедра „Пастирско и социално богословие“. По време на обучението си в Гърция, Марин Маджаров завършва паралелно и Академията по византийска музика в гр. Янина.

Николай Николаев е роден в гр. София. Завършил е редовен петгодишен курс в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, след това продължава обучението си в Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“. Тази година Николай Николаев продължава обучението си в магистърска програма в Православния богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

За пението, жаждата за служение и смелостта – както да преподаваш, така и да пристъпиш към такъв курс, разговаряме с Марин и Николай.

Разкажете ни нещо повече за вашия път към клироса, от кога пеете в храма?

Марин: Животът ми е свързан органично с Църквата. От много малък по време на богослуженията помагах в олтара на храма като иподякон, а малко преди да постъпя в семинарията, пренасочих дейността си на клироса, изучавайки богослужебните книги и ред.

Николай: От както съм в храма – около първи клас, винаги ми е било интересно какво и как се е пяло на клироса, но активно пея от първите години в семинарията, тоест осми-девети клас.

Какво ви дава пеенето?

Марин: Искам да наблегна на Вашия въпрос и по-точно на думата „дава“.  Бих оприличил пението като кладенец, в който има чиста вода и която е предназначена за човека. Ако някой хвърля в него камъни и всякакви нечистотии, той става неизползваем, но ако го използва с благоговение и благодарност, той дава живот. В случая на църковното пение, то дава жива вода, извираща от вечния живот – Христос.

Николай: На първо място молитвено настроение, защото пеенето е най-възвишената молитва, било то частна или обща. Различно е усещането, когато казваш или четеш една молитва и когато я пееш. Защото всяко песнопение е вид молитва или славословие. Пеенето дава също така знание и лично на мен ми действа успокояващо.

Защо предпочитате да казвате пение, а не пеене?

Марин: В българския език не може да се забележи някаква разлика, затова ще погледнем в корена на тези две думи. На гръцки език думата „пение“ е „ψέλλνω“ и има значение на „възпявам“, действие чрез което човек не само извършва някаква техника, а общува с Бога, посредством песнопения, отправени към Него и светиите Му. А що се отнася до другата дума „пеене“, в гръцкия език е „τραγουδάω“, действие при което човек практикува даден вид изкуство, което обхваща обществения живот и култура. Затова в храма, пението е отвъд „човешката изобретателност“, защото е диалог със Самия „изобретател“ на човека.

Разкажете ни нещо повече за византийското, или често наричано източно пение?

Марин: Византийското пение се различава коренно от западното (или хорово) пеене. То използва древните ноти наречени невми и има собствена структура. Неговият произход е източен и в историческия си ход се разделя на периоди, в които е развита теорията на византийската музика. В богослужебната практика, източното пение е хранилището на преданието. Интересно е да се подчертае, че този вид пеене е имало и извънцърковна употреба и по-конкретно в императорския двор, където са се пели песни посветени на битки, тържества и събирания, свързани с обществения живот в империята.

Николай: Този въпрос е доста обширен… Но бих допълнил: една от по-интересните особености е това, че всъщност ние не пеем същото пение както е било създадено от първите музиковеди. Това е така, защото преди около двеста години е направено опростяване на нотното писмо, дело на трима музикоучители от Константинополската патриаршия – Хрисант Мадитски, Григорий Протопсалт и Хормузий Хартофилакс (книгохранител).

Можем ли да определим византийското пение като отмиращо или обратното – сякаш има възраждане през последните години?

Николай: Интересното е, че се наблюдават и двете явления – на определени места има доста дейни опити да се учи и опознава източното пение. Но за съжаление на други места няма никаква дейност по този въпрос и затова бих казал, че доста от днешните певци пеят, но поради непознаване на детайлите и особеностите, това пение е машинално без разбиране на същността и историческата обосновка за самите песнопения, а това е основа, без която не може, тя е неделима част от изучаването на пението.

Марин: Дали отмира или не, за мен това е естественият процес на човешкото битие. Всички ние знаем, че дори и човешката история е на падения и възходи, предвид греховността на природата ни. Затова, гледайки на местно ниво, можем да се радваме, че дълбоко в писмените паметници, история и даже на някои места практикувано това пение, ни дава надежда, че семената на преданието ще израснат на почва, която ние тепърва сме длъжни да обработим и така ще изпълним призива, който ни е събрал в името на едно свято дело.

Марин, Вие вече една година водите курса по църковнославянски език, типик и пение, организиран от фондация „Дякония и мисия“ в Горна Оряховица. Разкажи ни нещо повече за този курс? Какви хора участваха? И прилагат ли вече знанията си по време на богослужение?

Марин: Този курс започна за първа година по инициатива на отец Зоран Мамучевски от гр. Горна Оряховица, който не само пастирски, но и всячески подпомага хората, които жадуват за Божието слово. Курсът включваше предметите, които споменахте, и имаше за цел точно практикуването им в богослужението. Участваха предимно жени, по-точно е да се каже „участват“, защото пълнотата на курса е изразяване на наученото в практика.

Какво според вас привлича хората в един такъв курс? В забързаното ежедневие да отделиш един от почивните дни не е малко.

Николай: Така е, наистина, най-скъпите ресурси в днешно време са информацията и времето, и бих казал, че правим размяна – едното за сметка на другото. Тоест ако хората отделят време ние ще им предложим информация, и то не само популярна, която могат да си набавят и сами, но и специфична, специализирана. За темите на уроците ще се стремим да използваме колкото се може повече източници, за да обхванем всички детайли на дадения въпрос. Доколкото е възможно и допустимо, разбира се, без да натоварваме излишно хората.

Марин: Според мен това, което привлича хората в едно такова начинание, е жаждата за служение, породена от Божия призив към човека. По думите на Спасителя, Който казва: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва“ (вж. Йоан 15:16). Погледнато през тази призма, на хората им се иска не само да отделят един ден, а постоянно да израстват в дара на призванието си.

Според вас може ли човек без музикален талант да се научи да пее на клироса?

Николай: Да! Защото е важен стимулът и усилието на човек, ако той се стреми да научи нещата с молитва и старание, нещата могат да се получат. Въпреки че както се казва и в Свещеното Писание – всеки има различни харизми и дарби.

Марин: Ще допълня: щом Бог може от камъните да направи чеда Авраамови (вж. Мат. 3 гл.), то всеки, който пристъпва с вяра, може да овладее това служение. Едни имат дарба за пеене, други за теория на пеенето, трети и за двете. Това го доказва и преданието на Църквата. Затова смятам, че това не е препятствие, а възможност.

Какво представлява курса по пение, който ще започне есента?

Марин: Курсът ще бъде в рамките на 3 години като всяка година ще включва по няколко модула с предмети. Решихме с моите колеги да го наречем курс по приложна литургика. Това ще рече изучаване на практическата част на богослужението с досег до различни извори и книги. Следователно, няма да се разглежда само пението, а и други разнообразни дисциплини, които дават анализ, знание и критика на служението в Църквата. В края на 3-годишното обучение, участниците ще се явят на изпит пред комисия върху усвоения материал за всичките години и ще получат сертификати за църковно-певческа грамотност.

Николай: Ще допълня, че курсът представлява една основа, която ще се стремим да дадем на хората – знание за пението, реда на службата, нейния произход, значение и смисъл. Ще включим и избираеми предмети, с възможност всеки сам да избира кое му е по-интересно. Защото, за да постигнем по големи резултати, трябва да се съобразим и с хората.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да се запишат на курса? И как бихте ги мотивирал да не се отказват от това доста плашещо наглед начинание?

Николай: Бих ги посъветвал да се въоръжат с много търпение, желание и усърдие, за да разберат материала и да се самоусъвършенстват. А мотивацията е, че ще имат възможност да се запознаят с много нови хора и ще получат знания, които ще са им полезни не само в Църквата, но и в живота.

Марин: Хората, които предприемат това поприще трябва да бъдат като светилници. Да светят в мрака, дори понякога той да е безкраен, да водят слепите, които макар да не виждат пламъка, следват неговата топлина и да наливат постоянно елей, за да не угаснат – елея на знанието и тогава тази „плашливост“ ще бъде победена от Светлината на нашето подражание – Христос.

 

Най-добрата мотивация за тези, които смятат да пристъпят към курса по приложна литургика са думите на Нели Илиева, участник в курса от изминалата учебна година. Нели Илиева е на 65 години. Както самата тя споделя, когато вижда обявата за курса я привлича думата „пение“. На въпроса какво ѝ дава курсът, Нели Илиева отговаря „В процеса на работа разбрах невежеството и незнанието си по отношение на християнството и благодарение на курса запълвам липсата на обучение по религия и богослужение от ученическите ми години“ и допълва, че вече участва в неделните богослужения в храма като четец и певец. Като човек, който е преминал през едногодишен курс по църковнославянски език, типик и пение, попитахме Нели Илиева какво би посъветвала тези, които искат да участват активно в богослужението, но се притесняват и се страхуват „Да питат, да търсят! Да се обучават! И да участват! Страхът не е добър съветник!“.

 

За повече информация и записване в курса:

kurs.liturgika@abv.bg

0878 123492 – Николай Николаев

0886 611 493 – Марин Маджаров

Последни публикации