Постави се началото на Академичен дискусионен клуб

Със среща на тема „Църква и Академия“ през месец май се постави началото на Академичен дискусионен клуб – инициатива на фондация „Дякония и мисия“, която се осъществява със съдействието на Центъра по систематическо богословие към Православния богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Целта на дискусионния клуб е да стане място за среща и диалог на представители на академичните среди от различни научни области. Срещите ще се провеждат всеки месец, а видеозаписи от събитието ще бъдат достъпни и онлайн.

Месец май е посветен на просветата и културата. Това беше и поводът първата среща на новия Академичен дискусионен клуб да бъде на тема „Църква и Академия“.

Какво е отношението Църква – Академия и какво е мястото на богословското образование в академичната среда? През годините след промените се появи мнение, че между Църква и Академия непременно трябва да има дистанция и разлика. Това бяха въпросите, които се поставиха в началото на дискусията. Тримата преподаватели – доц. д-р Димитър Попмаринов, доц. д-р Мариян Стоядинов и доц. д-р Свилен Тутеков – обсъдиха и отдалечаването, което се появи между Църквата и академичното богословие след промените и разкола в БПЦ; до каква степен нашето академично образование има църковен статут и обратното – доколко богословието има академичен статут, т.е. до каква степен то е академично легитимно. Въпросът за отношенията Църква – Академия може да бъде преживян от една страна в личния опит на отделния човек или на група хора като нещо, което предполага противопоставяне, разделение или синтез. Според доц. д-р Свилен Тутеков „Православният богословски факултет е своеобразна история на опит, в който се търсят точки на синтез за преодоляване на тази двойственост, на това противопоставяне. Има примери, че е възможно в една академична среда да се прави богословие, което да е в същото време църковно смислено, екзистенциално смислено, и от друга страна да бъде академично легитимно“.
В самата православна богословска традиция можем да намерим код за такъв синтез, който да преодолее и секуларизацията. Имаме примери как се прави богословие, което да има вътрешна съгласуваност и да осмисля други научни области и в същото време да кореспондира с църковния живот.

Другите въпроси, които бяха поставени по време на дискусията засегнаха мястото на Православния богословски факултет сред останалите факултети на Великотърновския университет и неговото свидетелство сред тях. Постави се и въпросът за битуващото мнение, че богословските факултети са модернистични. В края на дискусията се засегна темата за езика и разбирането: разбираема ли е Академията за Църквата и доколко е разбираем езикът, на който говорят и пишат богословите? Високият стил на говорене и високият стил на писане не води ли до разрив между академията и Църквата и къде е срещата?

Първата дискусия на тема „Църква и Академия“ завърши с извода, че богословието има за цел по творчески начин да преведе истините, които имаме в опита на Църквата на разбираем език, който да достигне до всеки. Вместо обвинение по-добре е повече взаимно доверие и взаимно вслушване един в друг, защото богословстването е общо дело, така че всеки трябва да се включи в това усилие.