Пътешествие на духовната радост – или какво е да си домакин?

В началото на месец юли група поклонници от Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово и Севлиево, посетихме Сливенска епархия в двудневно поклонническо пътуване, организирано от фондация „Дякония и мисия“. Нашето пътуване споделиха и шест човека от Дома за стари хора „Венета Ботева“ във Велико Търново. Публикуваме разказа от първо лице на Ани Вълева – доброволец към Фондацията и наш водач в историята и светините на град Сливен.

Казвам се Ани Вълева, възпитаник съм на Православния богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и съм доброволец към фондация „Дякония и мисия“. Бях участник във вълнуващото поклонническото пътуване до Солун и Суроти (7-9 юни 2019 г.) и съм от енорията на храм „Св, Цар Борис Михаил-Покръстител“ в гр. Сливен, с педстоятел отец Йоан Петров. През годините отец Йоан успя да развие широка енорийска дейност, която привлича много млади хора в Църквата. С моите приятели от Велико Търново предположихме, че срещата с този всеотдаен свещенослужител ще е интересна и ценна за поклонниците, ще споделим енорийски опит, ще имат възможност да посетят манастири, прославени с благодат и чудеса!

И така преди два месеца фондация „Дякония и мисия“ реши да направи двудневно поклонническо пътуване в Сливенска епархия – до Сливен и Поморие. В Сливенска епархия има много манастири и светини, които и до ден днешен нашепват благо историята си и носят утеха и надежда на мнозина. Желанието ни беше да се опитаме и ние да дарим радост на хората, запознавайки ги с някои интересни места, да се запознаем и да споделим за живота си в енориите. Маршрутът вече беше подготвен, включвайки град Сливен, храм „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител“, античната крепост Туида, Чинтуловския манастир „Св. пророк Илия“, манастира  „Рождество Богородично“ край с. Кабиле, град Поморие и манастира ,,Св. вмчк Георги”. За гостуването на групата поклонници в Сливен беше избрана датата 6 юли 2019 г. Като доброволец към фондацията и част от енорията на храма „Св. цар Борис-Михаил“ станах съпричастна към това пътуване още в неговата подготовка. И ако пътуването е радост за поклонниците, то е още по-голяма радост за домакините и за това искам да разкажа…

Дългоочакваният ден дойде и радостта от предстоящата среща започна да се усеща още с първите лъчи на слънцето. Нямах търпение да посрещна поклонниците, за да им покажа и разкажа историята на родния ми град, да ги поканя в храма, да ги отведа до манастирите. За мен всичко това беше вълнуващо и важно, защото се сбъдваше една ,,наша мечта”. Утринното слънце ми се усмихва през храмовите прозорци, осветлявайки стенописите, от които струи красота и изпълва сърцето ми със светлина. Усмихвам се и благодаря! С Димитринка, клисарката в нашия храм, сме в трескава подготовка, за посрещането на нашите гости. И ето! Пред храма спря автобусът, дворът се изпълни с хора и под аромата на трендафилите се усети щастието. Посрещнах 24 усмихнати поклонници, които очакваха да споделим заедно радостта си! След кратка почивка с кафе, чай и сладки, за подкрепа след изминатия път, в двора на храма започнах разказа си за историята на Сливен. Запознах ги с един от интересните факти за моя град, че по време на Второто българско царство Сливен се явявал голям духовен център. В околностите му тогава били построени 24 манастира, които оформяли голям християнски комплекс, известен като „Сливенската малка Света гора”. Посочвах прекрасните възвишения, които са прегърнали Сливен и местата на манастирите, някога сгушили се в боровите им гори. Самият св. Теодосий Търновски е живял в един от манастирите на ,,Малката Света гора”. Обясних им, че се намираме близо до къщата  на един много обичан национален герой от Сливен – Хаджи Димитър, за първата фабрика на Балканския полуостров, построена от Добри Желязков, за известния поет, учител и композитор Добри Чинтулов. След това се отправихме към храма, където отец Йоан посрещна поклонниците. Срещата наистина бе вълнуваща! И това се усещаше в словото на предстоятеля, което ни укрепи и обнадежди. Отец Йоан разказа историята на малкия ни, но благолепен храм, за създаването на енорията и нашата дейност. Последва молебен за всички присъстващи, много усмивки, снимки с отец Йоан и раздяла с този прекрасен оазис – храм „Св. цар Борис-Михаил“.

Градските улици ни погълнаха в своя забързан поток, но ние сякаш не обърнахме внимание на това. Усещаше се приповдигнато настроение и бодрост. Всички бяха очаровани от зелените красиви възвишения на Сливен, но най-много нашите гости се впечатлиха от 33-метровия внушителен кръст, възвисил се западно от града на връх Бармука.

Пристигнахме пред късноантичната и средновековна крепост Туида, която се намира в северозиточната част на Сливен. Там бяхме топло посрещнати от екскурзоводите, които бяха облечени в средновековни костюми. По този начин те успяха да ни потопят в миналото на Туида с беседа и похвати на ,,живата история”. Основният разказ на екскурзовода се състоя на важно за нас място – уникалният шестконхален баптистериум, който е част от култов комплекс, състоящ се от трикорабна едноапсидна базилика и няма аналог в цялото Източно Средиземноморие. Всички слушаха и гледаха с интерес. В беседата се включи и д-р Стефка Кънчева – организатор на пътуването и директор на Фондацията, обяснявайки нуждата от такива големи баптистерии и значението на самото тайнство Кръщение. Ние се намирахме във вътрешността на самата кръщелня, а срещу нас – входа на базиликата.

Лично за мен този момент беше много вълнуващ, защото пред очите ми всичко оживя: тези, които чакат за светото си Кръщение от едната страна на стъпалата на баптистериума, и другите, които са потопени във водите на баптистериума, вече кръстени, излизат от другата страна по стъпалата и всички са облечени в бяло, а денят е Пасха – Празникът на Празниците! След това всички се отправят към базиликата за своята първа Литургия. Всички ние стояхме в баптистериума с форма на цвете, там където преди стотици години хиляди в Христа се кръстиха и в Христа се облякоха! След прекрасната, въздействаща беседа, се запознахме с бита, културата, занаятите и военното дело на обитателите на крепостта. Стреляхме с лък, обличахме средновековен костюми, докоснахме се до почти забравени занаяти и игри. Радостта растеше, но трябваше да потегляме към следващата точка от програмата на пътуването – Чинтуловския манстир. След кратка почивка в града под Сините камъни се отправихме към „българския Иерусалим“ – така сливналии наричат манастира „Св. пророк Илия” край  близкото село Чинтулово. Светата обител не е от известните в България, но пък е надежда за хиляди болни хора, заради чудесата, които се случват там непрестанно. Манастирът се намира само на 10 км от града, сред вековна борова гора. По време на пътуването ни към светата обител, упътвайки шофьора, си спомнях за моето детство прекарано в близост до манастира. И до днес изпитвам силна привързаност към това място, което ме скрива от всички светски грижи. Исках да споделя отново с всички поклонници тази моя радост! С широко отворени порти ни посрещна манастирът и неговият ефимерий отец Мариян. Китната му градина веднага привлече погледите на гостите ни. Саксии с мушкато бяха накацали навсякъде и приветливо поздравяваха посетителите. Достолепни борове се накланяха да чуят историята на манастира, разказана от отец Мариян, а след това вятъра я отнасяше надалеч, за да разберат и други за двамата братя мъченици, божии угодници, на чийто гроб се случвали и до ден днешен се случват чудеса за Слава Божия. Всички се събрахме в гробницата, а отец Мариян пламенно започна да разказва преданието за мъченическата смърт на двамата братя Димитър и Илия, които живели по време на турското робство и заплатили с живота си за вярата си в Бога. Житието на двамата братя е изографисано подробно в храма, където се намира и гроба им. Пазят се и записани свидетелства за чудесата. Някой от групата пожела отец Мариян да прочете няколко. Забелязах, че всички благоговейно стояха пред чудотворния гроб и слушаха разказа на свещеника. Вярвам, че в този момент храмът се изпълни с молитви, радост и благодат!

На нашите гости много им хареса Чинтуловски манастир, приличаха на малки деца – възхитени и впечатлени! Всички с радост заявиха, че отново искат да посетят манастира! Бях щастлива, че и тук успях да споделя духовната си радост с поклонниците, но се прокрадваше и тъга, защото наближаваше раздялата ми с тях. Вече се бяхме отправили към последната спирка от моят маршрут с поклониците – манастира  „Рождество Богородично“ край с. Кабиле. Замислих се докато пътувахме към Кабиле за подаръците от Бога, които получихме, и в ушите ми звучи:  „Ти Си Бог, Който прави чудеса” (Пс. 76:15). За мен всички днес бяха моето чудо, всяка топла дума казана към тях, усмивките им, приятелското им отношение към мен, времето ни заедно и споделената духовна радост. Д-р Кънчева разказа в автобуса кратка история за манастира и за древния тракийски град Кабиле. Спирка манастир  „Рождество Богородично“, късче от Рая! Девическият манастир „Рождество Богородично” се явява духовен светилник, нескончаем източник на духовна подкрепа, утеха и изцеления от Пресвета Богородица и аязмото!

Дойде моментът на раздяла, а бях ги побрала всички в сърцето си. Имах вече много приятели и исках да разговарям постоянно с тях. Преди да се разделим се качих в автобуса и им благодарих за всичко! Пожелахме си да се видим отново, за да се отправим към поредното пътуване заедно, към себе си и към Бога и отново да го наречем пътешествие на ,,духовната радост”.

 

Автор: Ани Вълева

Последни публикации