Нека заедно да създадем нашия благотворителен календар за 2021 г.!

сеп. 27, 2020

Пътуване в радостта!

Нека заедно да създадем нашия благотворителен календар за 2021 г.!

Миналата година отправихме покана към всички участвали в поклонническите пътувания, организирани от Фондацията, да споделят преживяванията, запечатани от обектива и така да подкрепят нашата дейност!

Тази година поканата ни е към всеки, който е опитал да улови радостта и красотата чрез обектива по време на път!

Тринадесет от всички фотографии, които ни бъдат изпратени, ще станат част от благотворителен настолен календар за новата 2021 г.

​Всички снимки ще бъдат публикувани във Facebook страницата на Фондацията. Чрез гласуване ще бъдат избрани 13 от тях, които ще включим в настолен календар за следващата 2021 г. Календарът ще се продава благотворително в подкрепа на нашата дяконийна (социална) дейност и в подкрепа на програмата ни за безплатни пътувания на хората от старческия дом във Велико Търново.

Макар 2020 година да е изпълнена с множество предизвикателства, с надежда отправяме поглед към идната година, в която се надяваме да осъществим повече пътувания в радостта!

Условия на конкурса:

Всеки може да изпрати до две снимки на електронната ни поща diakonia_mission@abv.bg.

Резолюцията на изображенията трябва да е не по-малка от 300 dpi, формат JPG.

Всяка снимка трябва да е придружена със следното описание: автор на снимката и място, на което е заснета. Снимки без посочените описания няма да бъдат приемани.

Срок за изпращане на снимките: 4 октомври 2020 г.

След 4 октомври снимките ще бъдат публикувани във Facebook страницата на Фондацията и 13-те снимки, събрали най-много гласове и с най-добро качество, ще бъдат включени в календара.

Авторът на снимката, събрала най-много гласове, ще има възможност да участва безплатно в еднодневно поклонническо пътуване по избор.

Очакваме вашите спомени, запечатани от обектива!

Нашата инициатива продължава!

сеп. 15, 2020

„От сърце – за протегнати ръце“ – нашата инициатива продължава!

​Днес, повече от всякога имаме нужда от ближния. Заедно можем да творим добро. През последната година подадохме ръка на хора, изпаднали в беда. Чрез нашата инициатива закупихме храна, дърва за огрев, оказахме помощ при заплащане на битови сметки на хора в тежко положение. Опитахме се да облекчим социалната изолация, в която често попадат възрастните хора чрез безплатни пътувания, които им дариха радост и нови приятелства.

Нека доброто продължи!

В края на 2020 г. ще направим за втора поредна година „Рождественски базар“, в който, чрез благотворителната продажба на картички и други сувенирни изделия набираме средства за нашата социална дейност (дякония), насочена изцяло към самотни възрастни хора.

Как можете да се включите в кампанията?

  • Като дарите материали, подходящи за нашата работилница (цветни листи и картони, дизайнерска хартия, декоративно лепило, дантели и др.);
  • Като дарите картички или други сувенирни изделия, изработени от вас.
  • Като популяризирате инициативата ни, за да стигне до повече хора!

За какво се използват средствата?

  • закупуваме храни и консумативи от първа необходимост за самотни възрастни хора, изпаднали в крайна нужда и беда;
  • осигуряваме безплатни места и места с намаление за поклоннически пътувания на самотни възрастни хора.

 

Можете да се свържете с нас на електронна поща diakonia_mission@abv.bg или да ни посетите в Православния център „Проф. Тотю Коев“ (11 блок на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“).

​

V лятно докторантско училище се проведе в Троянския манастир

юли 8, 2020

Пето лятно докторантско училище се проведе в Троянския манастир

За пета година от 30 юни до 2 юли 2020 г. в Троянския манастир „Св. Успение Богородично“ се проведе лятно докторантско училище, организирано от Центъра по систематическо богословие при Православния богословски факултет и фондация „Дякония и мисия“, с благословението и подкрепата на Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий. Десет докторанти от Православния богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в продължение на три дни имаха теоретически и практически занимания, водени от доц. д-р Свилен Тутеков и гл. ас. д-р Стефка Кънчева.

Първия ден беше посветен на лекции, свързани с теоретичните параметри на дисертационното изследване, аргументативни стратегии, език и стил на научното изследване, вторият ден обучението продължи с лекции, посветени на технологията на академичното писане и презентационни умения.

Третия ден на докторантското училище участниците на практика показаха наученото, чрез изпълнение и представяне на практически задачи.

ВИЖ ОЩЕ:

IV лятно докторантско училище ще се проведе от 11 до 13 юни 2019 г. в Троянския манастир

До гроба на св. Методий

юни 14, 2020

До гроба на св. Методий

БРАТИСЛАВА–МИКУЛЧИЦЕ–ВЕЛЕХРАД (17-19 август 2020 г.)

Тридневна самолетна екскурзия до столицата на Словакия – Братислава и до гроба на св. Методий в предполагаемите два града в днешна Чехия или някогашна Великоморавия – Микулчице и Велехрад (5-7 август 2020 г.)

Снимка: ТА „Щастливците“

Програма

Първи ден (17 август 2020 г., понеделник)

Среща на летище София, терминал 1 в 6.00 за полет към Братислава в 7.15 часа. Кацаме в Братислава в 7.45.л Посрещане от местната фирма партньор на летището. Трансфер до хотела в центъра на Братислава. По възможност ранно настаняване или оставане на багажа на рецепцията на хотела.

Пешеходна разходка с местен екскурзовод на български по главните забележителности на словашката столица – Братиславския замък (Bratislavski hrad), Стария град, операта, Михалска брана, Дворцовия площад с двореца, Синята църква, Президенството. След обяд – почивка и свободно време за посещение на братиславските заведения известни със своята неповторима бира. Нощувка.

Втори ден (18 август 2020 г., вторник)

Закуска в хотела. Целодневна екскурзия до Микулчице и Велехрад, градове намиращи се в днешна Чехия и претендиращи, че там се намира гроба на св. Методий. Великоморавците го смятат за свой първи епископ. Завръщане в Братислава. Нощувка.

Трети ден (19 август 2020 г., сряда)

Закуска в хотела. Свободно време в центъра на Братислава. Напускане на хотела в 12 часа. Трансфер до летище Братислава за полет до София в 14.45 ч. Кацане на летище София в 17.15 часа.

Снимка: ТА „Щастливците“

Снимка: ТА „Щастливците“

Снимка: ТА „Щастливците“

Цена 450 лв.

Цената включва:

  • самолетен билет София-Братислава-София с авиокомпания Wizzair с включен багаж 10 кг с размери 40/25/20
  • трансфери- летище Братислава –хотел и хотел – летище Братислава
  • 2 нощувки със закуски в хотел в 3*  Братислава
  • пешеходна разходка в центъра на Братислава с местен екскурзовод
  • Екскурзия до Чехия- Микулчице и Велехрад
  • Екскурзоводско обслужване от представител на фирмата през целия период на екскурзията
  • Местен екскурзовод на български език в Братислава
  • Медицинска застраховка с лимит 10 000 евро и местен туристически данък

Цената не  влючва: входни билети на посещаваните обекти.

Пътуването се организира от Туристическа агенция „Щастливците“ със съдействието на фондация „Дякония и мисия“.

За повече информация и записване: 0888 80 59 60, 0886 531753.

В света на Стария Завет (благотворителен семинар)

юни 6, 2020

В света на Стария Завет (благотворителен семинар)

Фондация „Дякония и мисия“ организира обучителен благотворителен семинар, посветен на Стария Завет. Лекциите ще се водят от проф. д-р Димитър Попмаринов и гл. ас. д-р Стефка Кънчева – преподаватели по старозаветна библеистика в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Семинарът ще се проведе на 11 юли 2020 г. (събота) от 9.30 ч. до 17 ч. в Православния център „Проф. Тотю Коев“ (11 бл. на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“)

Програма

  • Божието откровение и Свещеното Писание (проф. д-р Димитър Попмаринов)
  • Канонът на Свещеното Писание на Стария Завет. (проф. д-р Димитър Попмаринов)
  • География на Палестина. Животът на старозаветния човек. (гл.ас.д-р Стефка Кънчева)
  • Старият Завет в Православното богослужение (гл.ас.д-р Стефка Кънчева)

Таксата за участие в семинара е 20 лв., а набраните средства ще бъдат използвани за осигуряване на пътувания на възрастни хора от Дома за стари хора „Венета Ботева“ и Дневния център за стари хора във Велико Търново.

Ако желаете да научите повече за Свещеното Писание на Стария Завет и така да подпомогнете и дарите радост на възрастен човек, можете да се запишете в семинара на електронна поща diakonia_mission@abv.bg или на място в Православния център „Проф. Тотю Коев“ (11 блок на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“).

Срок за записване: 7 юли 2020 г.

Проф. д-р Димитър Попмаринов е преподавател по старозаветна библеистика. Специализирал е в Русия, Швейцария, Холандия, участник в множество научни прояви в страната и чужбина. Декан на Православния богословски факултет в продължение на два мандата. Проф. д-р Димитър Попмаринов е представял българското богословие и страната ни на международни научни прояви и лекции в Женева, Санкт Петербург, Солун, Виена, Москва, Ню Йорк, Сеул и др. Научните му интереси са в областта на исагогиката и библейското богословие.

Автор е на книгите: „Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература“ (Омофор, 1999), „Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет“ (Фабер, 2001) и „Съвременни богословски проблеми“ (Омофор, 2004), „Между вярата и разума” (Фондация „Покров Богородичен”, 2016), „Библейско богословие: академични есета“ (Омофор, 2018) както и на редица научни студии, доклади и статии в български и международни издания.

Гл. ас. д-р Стефка Кънчева е преподавател по старозаветна библеистика. Специализирала е в Гръцкия православен институт „Св. Кръст” (Бостън, САЩ), като Фулбрайтов стипендиант. Участник е в научни форуми в страната и в чужбина. Научните й интереси са в областта на тълкуванието на Писанието в богослужението на Църквата. Автор е на монографията „За кого говори пророкът? (екзегеза на Ис.52:13–53:12)” (УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2013) и на редица научни публикации, директор на фондация „Дякония и мисия“.

Приятелства по време на пандемия

юни 6, 2020

Приятелства по време на пандемия

 

Какво ни даде и какво ни взе пандемията? Какво е да си доброволец? И всъщност дава или получава доброволецът?… Един разказ на Ани Вълева – доброволец в кампанията „Обади ми се! Ще преминем заедно през това!“, за приятелството и общуването във време на дистанция...

Бързото разпространение на новия вирус хвърли целия свят в ужас. Пандемията беше реалност и всеки ден навлизаше все по-надълбоко в битието ни, докато не се настани удобно и се увери, че свикваме с нейното присъствие. Да, вирусът съществуваше и безмилостно демонстрираше това, напомняйки ни че пред нищо няма да се спре, а и все още няма лекарство, което да осуети плановете му. Светът замлъкна скован от ужас и потъна в тишина…

Всичко това се случи по време на Великия пост, когато християните очаквахме Възкресението на Нашия Господ Иисус Христос, Пасха – Празникът на празниците и победата над смъртта. Постът и пандемията някак бяха в унисон, защото светът влезе в тишина, молитва и очакване. Ситуацията засегна всички, наложи ограничени социални контакти, изолира ни в домовете, много хора губеха работата си и нормалния ритъм на живот, останаха далеч от любимите си съпрузи, деца, родители и приятели. Не работеха училища, театри, ресторанти, паркове, спортни площадки, детски градини… Мартенско небе и тишина… Откъснати сме един от друг – живот разбит на парчета, сврени в домашната си обител и потънали в безброй грижи и мисли за оцеляване. Ами сега?! Как да пренастроим животите си в тази нова реалност „коронавирус“? Всякакви планове отлитаха в небитието, а новото планиране се свеждаше до това да изляза с маска до магазина или аптеката, за да напазарувам, и да пазя дистанция от повърхности, но най-вече от хора. Целта на социалната изолация бе да бъде ограничено разпространението на вируса и по някаква щастлива възможност „аз да бъда последният, който ще се зарази с вируса“, с надеждата, че дотогава ще се знае достатъчно за него и ще се лекуваме всички с най-добрите практики. Плувахме в океан от коронавирусни новини, колко заболели, оздравели, смъртни случаи, дезинфекция, заразени области и градове, световна икономическа криза, подплатени с различни теории на конспирациите, които мачкаха с негативната си преса съзнанието на обществото. Все още вярвах, че от тази пандемия ще се родят плодовете на доброто и светът ще си отдъхне.

Лично аз трудно приех, че ще бъда откъсната от литургичния си живот, приятелите си, доброволческата си дейност с възрастните хора от старческия дом във Велико Търново, тъй като те са най-застрашени от вируса. Нашите приятели останаха затворени в сградата, а ние в домовете си. Повече от година и половина доброволци и екип на фондация „Дякония и мисия“, посещаваме дома за стари хора „Венета Ботева“ във Велико Търново.

Денят за срещите ни е петъчният следобед. Когато пристъпя прага на старческия дом имам усещането, че отивам при моите баба и дядо, които ме чакат с нетърпение кротко приседнали на двора и потънали в покоя на мъдростта си. В двора на старческия дом има невероятна цветна градина, която е поддържана от самите тях с огромно старание и любов. Килими от цветя, розово-оранжеви лалета надигнали цветове приветливо към слънцето поздравяваха усмихнато и напомняха за ласките на пролетта. секи път, когато вляза в дома за стари хора аз ставам „малка“ и това ми харесва, защото отново съм дете и почти се доближавам до онзи „малък човек“, за който се говори в Евангелието. По време на следобедните петъчни срещи гледаме заедно филми на православна тематика, говорим за светците и тяхното застъпничество, за ангелския свят, за чудесата по време на нашите пътувания като разглеждаме снимки от посетените места. Между нас има изградено приятелство и доверие, процесът е двустранен и грижата за другия е от всички. На много неща ме научиха възрастните хора, едно от тях е, че и те могат да рисуват усмивки и са също като малки деца, които очакват топла дума и внимание. При всяка наша среща ние все повече се опознавахме и сближавахме и така едни на други станахме част от животите ни. Общата ни радост бе помрачена от пандемията… Настъпиха усилни дни, дни на изпитание, в които човек започва да се събира в себе си и да разсъждава върху собствените си действия. С достатъчно любими хора бях разделена и това не ми даваше покой. Не можех да стоя безучастна. Единственият израз на любовта ми към тях беше молитвата и надеждата в Бога.

Една вечер директорът на фондация „Дякония и мисия“ д-р Стефка Кънчева ми се обади по телефона, за да ми съобщи за началото на нова кампания „Обади ми се! Ще преминем заедно през това!“, която бе насочена към възрастните хора от дома „Венета Ботева“ във Велико Търново. В следващия момент осъзнах, че не всичко е толкова трагично, защото имахме възможността да се чуваме по телефона с хората и общуването ще продължи, въпреки епидемиологичната обстановка. Включих се в кампанията без да се замисля.

Първо, защото обичах да работя с екипа на Фондацията, второ – защото обичах това, което правим и трето, което може би е на първо място – д-р Стефка Кънчева ме зарази с вируса на любовта и грижата към другия – ближния. Любовта наруши пространството на карантината и излезе отвъд границите й.

Беше изготвен плакат с наши телефони и информация, който поставиха в старческия дом. С екипа на фондацията чакахме телефонните обаждания на хората от дома… Утрото на следващия ден ми подари усмивки с телефонно обаждане от достолепна дама, която много обичаме всички от фондацията. Бях поразена от силния й дух и топлината, която се усещаше в думите й, докато разговаряхме. Интересуваше се как съм, как се чувствам и за семейството ми, което също познаваше, с една майчина грижа, която прогони всички тъмни облаци надвиснали над мен, заради тази пандемия. Оставих тази радост да ме победи и след това да ме понесе на крилете си. Преклоних се пред мъдростта, преклоних се пред човека! Благодарих и безброй пъти. Накрая чух в слушалката: „Изпращаме ви много целувки! Благодарим, че ви има и до нови срещи!“. И така, всеки ден, ден през ден, започнах да получавам обаждания от старческия дом, а нишката на приятелството ставаше все по-здрава. Започнаха да се включват хора, които бях виждала по веднъж в дома и до ден днешен, когато пиша тези думи карантината от два месеца насам не е отпаднала, но и телефонните обаждания не са спрели. Говорила съм с часове, в които слушах разкази от живота на един интелигентен господин. Мислено се пренасях в онова време на неговата младост и попивах всяка негова дума. Ставах част от неговата история, следователно той от моята. Изключително мил и благолепен човек. Винаги ми звънеше по едно и също време – късния следобед. Докато разговаряхме, аз пиех кафето си и той знаеше това. Кафе и литература, защо не? Вече започнах да надскачам мисълта за пандемията от вируса и се потапях в литературния свят, който е красив и изпъстрен с мечти. В един от разговорите ни той спомена, че обича да пише кратки стихотворения, аз го помолих да ми прочете някое. Останах очарована от таланта, който има и му пожелах до края на карантината да напише още стихове, които ще прочете при следващото ни гостуване. След два дни отново ми се обади, за да ми прочете стих, посветен на нашето приятелство, в което изразяваше благодарност, че не е сам в този труден момент. Няма думи с които да опиша чувството на радост и благодарност. Това не може да се обясни, а само да се преживее в дълбините на сърцето. Свети Серафим Саровски в една от беседите си с Мотовилов казва: ”Господ дири преизпълнено с любов към Бога и ближния сърце, то е и Неговият престол, на който се разкрива пълната му пренебесна слава“. Осъзнах, че не съм изгубила сърцето си в динамиката на съвременния свят, в който се разпадаше човешката личност и обществото, той не беше го покорил, за да го изпразни от любовта и да го умъртви.

Възхищавах се на кротостта и смиреността на приятелите ни от старческия дом. Въпреки че бяха затворени дълго време, те приемаха случващото се спокойно. Живееха с мисълта и надеждата за следващата ни среща в Дома или на някое от поклоническите пътувания. Нито веднъж не чух някой от тях да възнегодува против обстановката с взетите мерки за сигурност. Проследявах спокойното им поведение и анализирах. Разбирах, че те всъщност са моя мирен пристан, който ме чакаше с отворени обятия, за да отпочинат разбушувалите се помисли като ме отрезвят и утешат. По време на пандемията Бог ми подари хора – приятели, които за миг не ме оставиха да падна духом. Дните ми преминаваха между радостта и тъгата. Денем говорех по телефона с приятелите си от старческия дом и винаги се усмихвах щастлива, вечер говорех с приятелите ми, които ме подкрепяха и помагаха да не угасне тази усмивка, заради тази върлуваща болест, която ме хвърляше в неведение и ограничаваше жестоко. Никога няма да забравя онези два дни, в които лежах безпомощна с ужасно главоболие и бях безсилна да направя каквото и да е. Не бях в състояние да мисля, да говоря… просто се молех болката да спре. Този породил се конфликт между мен и случващото се наоколо ме изтощи и сломи. През това време моите приятели от дома за възрастни хора ме търсеха по телефона, но аз не бях в състояние да разговарям. Чувствах се още по-зле и това не ми даваше покой. Денят, в който се почувствах физически добре първото нещо, което направих е да се свържа с тях. Вече бях подготвила извинителната си реч, защото осъзнавах с цялата си отговорност, че хората разчитат на нас в труден за тях момент, но се оказах аз в неприятна ситуация. Звъннах. Отсреща разтревожен глас с много въпроси: „Как си? Притесних се за теб като не се обади? Всичко наред ли е? Изплаших се! Свикнал съм да се обаждаш…, Всяка вечер разговарям с теб мислено и се надявам ти и семейството ти да сте добре…“. Замислих се: кой е доброволецът? От телефонната слушалка бликна такава загриженост и топлина, че ме подхвърли нагоре към небесата. Думите, които чух накрая бяха: „Вие толкова много правите за нас и сме ви благодарни” мен ме поразиха.

Скъпи приятели от Дома за стари хора, аз не зная какво съм направила, но знайте, че Вие направихте много за мен! Подадохте ми ръка, докато падах в бездната на тъгата ми, издърпвахте ме с приятелството си, топлите думи, мъдрите съвети, жестовете към колегите и мен, рисувахте усмивката ми, щипехте ми бузите като на внучка, четяхте ми приказки и стихотворения, разказвахте ми впечатленията си от пътуванията ни заедно и не на последно място, говорехте с надежда и любов за следващата ни нова среща след отпадането на мерките. Благодаря за приятелството!

От пандемията се родиха добри плодове – приятелства, които разшириха сърцето ми и ме промениха, показвайки ми чудеса! Лично за мен любовта свали „короната“ на вируса и го направи безобиден пред лицето й. Но, моля ви, не се пазете от нея! Познайте я и предайте нататък!

Благодаря на добротворците! Вие внесохте мир в живота ми, който аз посветих на много битки, най-вече на битката с мен самата!

 

Ани Вълева

Ани Вълева е доброволец във фондация „Дякония и мисия“ от самото начало на доброволческата ни кампания „Заедно творим добро“. Завършила е бакалавърска програма по Теология в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а в момента е студент в магистърска програма „Богословие на личността и обществото“. Участник в ежеседмичните срещи в Дома за стари хора „Венета Ботева“ във Велико Търново, в поклоннически пътувания, доброволец в благотворителни инициативи и един от доброволците на кампанията „Обеди ми се! Ще преминем заедно през това!“.