Със среща на тема „Църква и Академия“ през месец май се постави началото на Академичен дискусионен клуб – инициатива на фондация „Дякония и мисия“, която се осъществява със съдействието на Центъра по систематическо богословие към Православния богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Целта на дискусионния клуб е да стане място за среща и диалог на представители на академичните среди от различни научни области. Срещите ще се провеждат всеки месец, а видеозаписи от събитието ще бъдат достъпни и онлайн.

Месец май е посветен на просветата и културата. Това беше и поводът първата среща на новия Академичен дискусионен клуб да бъде на тема „Църква и Академия“.

Какво е отношението Църква – Академия и какво е мястото на богословското образование в академичната среда? През годините след промените се появи мнение, че между Църква и Академия непременно трябва да има дистанция и разлика. Това бяха въпросите, които се поставиха в началото на дискусията. Тримата преподаватели – доц. д-р Димитър Попмаринов, доц. д-р Мариян Стоядинов и доц. д-р Свилен Тутеков – обсъдиха и отдалечаването, което се появи между Църквата и академичното богословие след промените и разкола в БПЦ; до каква степен нашето академично образование има църковен статут и обратното – доколко богословието има академичен статут, т.е. до каква степен то е академично легитимно. Въпросът за отношенията Църква – Академия може да бъде преживян от една страна в личния опит на отделния човек или на група хора като нещо, което предполага противопоставяне, разделение или синтез. Според доц. д-р Свилен Тутеков „Православният богословски факултет е своеобразна история на опит, в който се търсят точки на синтез за преодоляване на тази двойственост, на това противопоставяне. Има примери, че е възможно в една академична среда да се прави богословие, което да е в същото време църковно смислено, екзистенциално смислено, и от друга страна да бъде академично легитимно“.
В самата православна богословска традиция можем да намерим код за такъв синтез, който да преодолее и секуларизацията. Имаме примери как се прави богословие, което да има вътрешна съгласуваност и да осмисля други научни области и в същото време да кореспондира с църковния живот.

Другите въпроси, които бяха поставени по време на дискусията засегнаха мястото на Православния богословски факултет сред останалите факултети на Великотърновския университет и неговото свидетелство сред тях. Постави се и въпросът за битуващото мнение, че богословските факултети са модернистични. В края на дискусията се засегна темата за езика и разбирането: разбираема ли е Академията за Църквата и доколко е разбираем езикът, на който говорят и пишат богословите? Високият стил на говорене и високият стил на писане не води ли до разрив между академията и Църквата и къде е срещата?

Първата дискусия на тема „Църква и Академия“ завърши с извода, че богословието има за цел по творчески начин да преведе истините, които имаме в опита на Църквата на разбираем език, който да достигне до всеки. Вместо обвинение по-добре е повече взаимно доверие и взаимно вслушване един в друг, защото богословстването е общо дело, така че всеки трябва да се включи в това усилие.

Центърът по систематическо богословие към Православния богословски факултет и фондация „Дякония и мисия“, с подкрепата на Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий, игумен на Троянския ставропигиален манастир „Успение Богородично“, организират за трета поредна година лятно докторантско училище по систематическо богословие.

Обучителните модули включват теоретически и практически занимания, свързани с методиката на създаване на научен текст, технология на писането, презентация и презентационни умения.

В обучението ще се включат 15 докторанти от Православния богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“. Лектори ще бъдат доц. д-р Свилен Тутеков, доц. д-р Мариян Стоядинов и гл. ас. д-р Стефка Кънчева от Православния богословски факултет при ВТУ.

Представяне на книгата „Помня Едем“ във Велико Търново

На 27 март 2018 г. в Православния богословски факултет към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” съвместно с фондация „Дякония и мисия” бе представена книгата „Помня Едем” от Данка Калчева.

Авторката е родена в Стара Загора. Завършила е специалност Теология във Великотърновския университет (2005 г.) и Педагогика в Пловдивския университет (2011 г.). Към момента е студент в магистърска програма „Църковна история и богослужебно предание” на Православния богословски факултет към ВТУ. Първата ѝ стихосбирка „Усмихни се, слънце” (Библиотека „Участие”, Стара Загора) излиза през 1995 г. Данка Калчева е носител на награди от много национални конкурси за поезия. Нейни есета и стихотворения са публикувани в литературни вестници, списания и електронни издания. Това е втората ѝ поетична книга (Омофор, 2017).

По време на представянето на стихосбирката в Православния център „Проф. Тотю Коев” Данка Калчева разказа своите лични преживявания, които са станали причина за създаването на стихосбирката „Помня Едем”. Гостите на събитието имаха удоволствието да чуят от авторката стиховете „Глас” (посветено на проф. Тотю Коев), „Наследство”, „Начало след началото”, „Пулс” и „До третия ден”. Подарък към публиката от страна на Данка Калчева бяха стихове, които предстои да бъдат публикувани в бъдещата ѝ книга.

За поезията на Данка Калчева редакторът Пламен Сивов споделя: „Поезията на Данка се чете и възприема в тишина. Стиховете ѝ са стихове-съзерцания, дори когато се задъхват („Къде е робството“). Не бих ги определил с клишето „тук ще намерите отговори на вашите духовни въпроси“ – защото те самите са продължения на въпросите, спускания към дълбокото, възлизания отвъд очевидностите; отказ от въпроси всъщност; поетична апофатика и едва изказана исихия.“

Автор: Диана Николова