Поклонническият поход „Светият път“ се организира за отбелязване по подобаващ начин 550 годишнината от връщане мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 година от монашеска процесия, определена от събора на Рилския манастир, водена от йеромонах Теофан, йеромонах Варлаам, брат Келасий и презвитер Йоан от Белчин. Поклонението се организира вече 9 години от сдружение Клуб по пешеходен туризъм и туристически спортове “Трапезица – 1909” и Туристическо дружество “Академик – ВТУ”. Тази година от 1 до 31 юли поклонниците ще извървят 550 км по пътя, по който преди 550 години монаси са върнали мощите на светеца от старата столица до Рилския манастир. Те ще преминат от Велико Търново през Никопол, Плевен, София и Дупница до Рилския манастир.

Поклонническият поход вече има и сайт – „Светият път“, на който са публикувани етапите и маршрута.

Възможност за тези, които не могат да вземат участие по време на целия поход е образователно-поклонническата рубрика „Вяра и мъдрост“ на туристическа агенция „Евротурс-ВТ“. Рубриката включва 15 програми, част от които са тясно обвързани с етапите на поклонническия поход „Светият път“.

Никопол – последната столица на цар Иван Шишман е еднодневна програма с дата 7 юли. Участниците в пътуването ще могат да присъстват на света  литургия в енорийския храм в Никопол съвместно с участниците в поклонническия поход, който започва на 1 юли. Включени са още посещение на римската крепост, фериботния комплекс на река Дунав, парк “Персина”, средновековната църква”Св. Св. Петър и Павел” и др.

Непознатият Плевен е второто съпътстващо пътуване на поклонническия поход и включва посещение на митрополитският храм “Свети Николай” и забравения Кайлъшки манастир – връщане в историята, е с дата 10 юли. Маршрутът включва посещение на най- стария митрополитски храм “Свети Николай” в Плевен, участие в литийно шествие до местността “Кайлъка” и присъствие на тържествен водосвет на мястото на унищожения през 18 век средновековен манастир “Свети Георги”.

Луковит, пещерата Проходна с “Божиите очи”, скален манастир “Света Марина” е пътуването, планирано за 14 юли и отново съвпада с етапите от пешеходния поклоннически поход „Светият път“. Заедно с участниците в похода, туристите ще могат да присъстват на литургия в енорийския храм. Следва посещение на дългата 262 метра пещера Проходна и природния феномен “Очите на Бога”, както и посещение на скалния манастир “Света Марина”.

Четвъртото пътуване е тридневно (19-21 юли) с маршрут Враца-Черепишки манастир-Ритлите. Сутринта туристите и участниците в поклонническия поход ще бъдат заедно на св. Литургия в митрополитския храм във Враца. След това отпътуват за скалния манастир “Свети Йоан Рилски”, където могат да разгледат пещерата с извора и скалните стенописи. На следващия ден щъ бъдат заедно на св. литургия за деня на св. пророк Илия в храма “Свети Йоан Рилски” в село Паволче и ще посетят Околчица, и лобното място на Христо Ботев. На третия ден заедно с участниците в поклонническия поход ще присъстват на Литургия в Черепишкия манастир.

Следващото пътуване, свързано с похода „Светия път“ е двудневно (24-25 юли 2019 г.) с маршрут: София-Курилски манастир-Германски манастир “Свети Йоан Рилски”. Програмата на пътуването е богата и интересна, отново с възможност за участие в богослужение, посещения на Курилския манастир, Обрадовския и Кремиковския манастири, както и литийно шествие до Ротондата в столицата, където също известно време са се съхранявали мощите на светеца. На втория ден е предвидено посещение на манастира в Герман и поклоннически поход до Бояна.

В края на юли е поредното пътуване, свързано със „Светия път“ – до Великата Рилска пустиня: Самоков, Храмът “Свети Йоан Рилски” в Паничище, Рилските езера, метоха “Орлица” и Рилски манастир – четиридневна програма (28-31 юли) с цена 185 лева. Включва посещения на манастири и природни феномени, в т.ч. единствения гейзер в Европа с температура над 103 градуса в Сапарева баня, посещение на двореца “Царска Бистрица”, използван от цар Фердинанд за ловна хижа и др.

Новата рубрика на агенция „Евротурс“ стартира заедно със специално карта на пътуванията, свързани с поклонническия поход „Светият път“.

Тя съдържа 15 маршрута, свързани с посещение на светите места. При всяко посещение, туристите ще получат печат за конкретното пътуване. При осъществени минимум три пътувания, клиентите на “Евротурс” получават 3%-тна отстъпка за всяка екскурзия на фирмата през цялата 2019 година. При осъществени пет пътувания от рубриката и съответно получени пет печата, туристите получават 5%-тна отстъпка за всички други екскурзии за цялата година. Това дава възможност и за участие в тегленето на голямата награда – екскурзията Будапеща-Естергом- Братислава, като щастливецът ще бъде избран на 15 август.

Картата може да бъде закупена в офиса на агенция „Евротурс“ (Велико Търново, на ул. „Тодор Балина“ 11) и в Православния център „Проф. Тотю Коев“ (11 блок на ВТУ) на цена 1 лв. Желаещите да участват в съпътстващите пътувания на поклонническия поход могат да се запишат в офиса на туристическа фирма „Евротурс“.

На 22 февруари 2019 г. в София беше учреден Национален инициативен комитет за провеждането на похода, с председател проф. д-р Пламен Павлов. Сред учредителите на комитета е и фондация „Дякония и мисия“ в лицето на изпълнителния й директор – д-р Стефка Кънчева.

Книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция“ ще бъде представена на 5 юни 2019 г. от 17 ч. в Православния център „Проф. Тотю Коев“.

В контекста на обществения дебат около джендър идеологията през последните месеци в България, книгата на Габриеле Куби е ценен ориентир за разбиране на произхода и съвременното схващане на пола. Преводач на българското издание е Иглика Митева, редактор – Людмила Димова, издател е ИК „Омофор“. Предговорът към изданието е на доц. д-р Свилен Тутеков – преподавател в катедра „Библейско и систематическо богословие“ при Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, който ще представи книгата в Православния център „Проф. Тотю Коев“ на 5 юни 2019 г. Новоизлязлата книга за първи път беше представена пред читатели именно в Православния богословски факултет по време на Дни на академичната книга, които се проведоха на 16 май 2019 г.

Габриеле Куби e социоложка, авторка от Германия и международна говорителка по темата за глобалната сексуална революция и християнската духовност. Завършва социология в края на 60-те години в Свободния университет в Берлин и Констанц, където получава магистърска степен. В продължение на двайсет години работи като преводач. Oбръщането й в католическата вяра през 1997 г. й отворя очите за опасностите от сексуалната революция. Първият й критичен анализ на джендър идеологията се появява през 2006 г. Досега е публикувала дванайсет книги. Папа Бенедикт XVI нарича Габриеле Куби „смел воин против идеологиите, които в крайна сметка водят до разрушаването на човека.“

Предговор към българското издание

Предговор към българското издание Приех предложението да пред-говоря книгата на Габриеле Куби Глобалната сексуална революция като жест на споделяне на общата ни християнска отговорност пред лицето на една зараждаща се нова тоталитарна идеология. Да се пред-говори е трудна и отговорна задача, особено когато трябва да се пише предговор за книга, която самата е предговор, но (надявам се) не и епилог на християнското говорене за тайната на пола и сексуалността, звучащо в наше време почти като дисидентско. А това говорене е автентично само когато е откровено и радикално, когато е промислено в дълбините на християнската идентичност, когато е глас на неподкупната християнска съвест. Такъв днес е пророческият глас на немския социолог Габриеле Куби, която с неумолима честност и дръзновение приема посвещението да бъде гласът на викащия в пустинята на квазилибералната деспотия. Нейната книга Глобалната сексуална революция е автентичен „документ“ и достоверен наратив за „културната революция“, която чрез едно ново социално инженерство трябва да наложи идеите на трансджендърната идеология. Бих определил книгата като пророческо свидетелство на една „аскетическа социология“, която изследва пътя на тази културна революция от освобождаването на сексуалността до раждането на джендър идеологията и налагането ѝ като нов тоталитаризъм. Казвам „аскетическа“, защото наред с професионалния социологически анализ, удивителна фактография и неоспорими аргументи, в нея проговаря и една особена християнска диакритичност (способност за различаване, разсъдителност), която прави възможно промислянето на екзистенциалния трус, предизвикан от тази революция. Книгата разтърсва непредубедения читател с безпощадното знание за съвременния човек и за днешното ни общество – знание, което много напомня за евангелския реализъм, за аскетичната трезвост и разсъдителност; това е знание, което отива отвъд лицемерието на идеологическата преданост и политкоректност. Затова и говоренето на Габриеле Куби не е „опаковано“ в идеологическо-пропагандните лозунги и пароли на доминиращия днес дискурс, а е автентично свидетелство на християнската идентичност и съвест, в което прозира искрена загриженост и отговорност към човека. Последната цел на книгата е не просто да разкаже за новата „културна революция“, а да освободи читателя от деспотията на една нова тоталитарна идеология, която принася истината за човека в жертва на илюзията за свобода.

Първата важна крачка на културната промяна според Габриеле Куби е сексуалната революция от 60-те, когато идеята за радикална дерегулация и освобождаване на сексуалността води до „унищожаването на свободата в името на свободата“. Експлозията на „свободната любов“ обаче е само прелюдия към същинската „културна революция“, която радикалният феминизъм – разбира се, „в името на прогреса“ – ще доведе до успешен край чрез създаването на новата джендър идеология, която по радикален начин деконструира човешката природа и превръща пола в чист социален конструкт. Вдъхновени от постмодерната страст на деконструктивизма, идеолозите на джендър мейнстрийма с лекота ще пренесат сексуалността и пола от сферата на сексологията в пространството на психологическото преживяване и на социокултурната себеидентификация; от природна, биологична и анатомична характеристика полът ще се превърне просто в социокултурна роля или конфигурация (което всъщност е смисълът на понятието джендър), напълно независима от нейния „природен субстрат“. Така постепенно биологичният пол започва да се мисли като фантазма, като нещо въображаемо и флуидно; реални са само неговите социокултурни роли или конфигурации, действителни са само конструираните в социалния опит „полови идентичности“. Габриеле Куби описва профила на тази нова трансджендърна идеология, която с неоманихейско и неогностическо вдъхновение развъплъщава половата идентичност на човека и постепенно създава една нова антропологична ерес – ереста на „безполовия ангелизъм“. Тъкмо това схващане за пола като социален конструкт – който е резултат от абсолютно свободния избор и право на всеки – ще се превърне в идеологическата платформа, в духа на която активистите и лобистите на ЛГБТ ще оправдават узаконяването на т.нар. „трети пол“ и на все поновите и нови „трансджендърни идентичности“. С други думи, джендър идеологията просто е решаващата крачка от приемането на хомоеротиката за норма към идеята за новия трансджендърен човек, напълно освободен от пола, от тялото, от природата.

Като всяка идеология, джендър идеологията има за своя последна цел да обхване живота в неговата тоталност и да го подчини на своята постантропологична истина за човека. Габриеле Куби пространно анализира и прави видими пътищата и начините, по които тази идеология бива налагана във всички сфери на живота посредством подмените в езика, идеологическата пропаганда, медиите, образованието и разбира се, чрез международните политически институции и глобалните властови центрове. Квазилибералната керигма за безгранична толерантност и сакрализирането на „правото на хомоеротика“ са основните инструменти, чрез които трансджендърната идеология променя социокултурния и антропологичния код на постхристиянския човек. Пътят на промяната започва с релатизивацията на езика и на истината (особено на християнската), минава през институционализирането и правовото регламентиране на избора на полова идентичност (а не просто на сексуална ориентация), за да завърши с тоталитарното налагане на анархоавтономната свобода от всичко – от обществото, от семейството, от природата, от тялото, от пола. Очевидно опитът на екстремния постмодерен либерализъм да наложи пълната „свобода от…“ води до нов тоталитаризъм, този път в името на свободата от пола, от най-интимното в нашата човешка природа. Като доказателство Габриеле Куби показва как сакрално звучащите понятията хомофобия, нетолерантност и дискриминация са вече не просто идеологически слогани, а могат да бъдат и ефективни репресивни механизми, чрез които правото на истината следва да бъде принесено в жертва на правото на „свободен избор“ на полова идентичност. В книгата си тя ни предлага експертен социологически анализ на тези процеси и тревожният извод от него е, че т.нар. западни общества (вече постхристиянски) са станали резистентни към автентичното християнско говорене за тайната на пола, брака и семейството, за християнския опит от тайната на живота. А християнското говорене и свидетелство е „опасно“ тъкмо защото е свободно от диктатурата на релативизма и от идеологическите фантазми за „новия“ човек; то просто е свободно от лукавството на постантропологията.

Най-горчивите плодове от трансджендърната пандемия според Габриеле Куби са подмените на християнската истина за пола и брака в живота на християнските църкви и съблазняването на децата чрез „п(р)освещаването“ им в тайните на новата идеология. Християнската съвест разпознава тези плодове като горчиви, защото (ако използваме езика на Евангелието) в първия случай става въпрос за обезсоляването на солта, а във втория – за съблазняването на най-малките. Последните десетилетия показват систематичния натиск над християнските църкви да признаят неприкосновеното право на хомоеротика не само в практическия живот, но и като институционална църковна норма, което е удар срещу идентичността на човешката природа и на християнското семейство. И в условията на пълзящ тоталитаризъм всеки християнски опит за „съпротива“ бива заклеймяван просто като „религиозен фундаментализъм“, като екстремен консерватизъм (без значение „нов“ или „стар“). Но неприемането на хомоеротиката и трансджендърната представа за пола като норма е не просто апология на традиционни или християнски консервативни ценности, а е в същността си отстояване на християнската идентичност, на християнската истина за човека, т.е. на антропологичната ортодоксия за ценността и достойнството на живота. Не по-малко драматична според Габриеле Куби е и ситуацията с възпитанието на децата, където брутално прагматизираното сексуално образование унищожава всеки свян пред тайната на пола, сексуалността и живота, а иновацията на джендърното образование се превръща в прозелитизъм и индоктриниране в ценностите на „новата религия“. А битката за невинността на децата е наистина съдбоносна, защото те първи стават жертва и най-лесно могат да бъдат оковани във вериги, макар и с цветовете на дъгата.

Епилогът на Глобалната сексуална революция не е просто край на един наратив, а е всъщност призив за непримиримост на християнската съвест пред новия тоталитаризъм на толерантността, пред диктатурата на релативизма, пред деспотизма на политкоректността. Габриеле Куби приема посвещението да бъде такъв непримирим глас и да говори честно, смело и убедително – просто по християнски – на всеки, който е готов да слуша и да види истината в очите. Затова горещо препоръчвам на читателите да се доверят на нейната ерудиция и социологическа проникновеност и да се вслушат в гласа на християнската ѝ съвест. (източник на текста на предговора – www.pravoslavie.bg)

Подробности за представянето на книгата можете да следите в СЪБИТИЕТО във FACEBOOK страницата на Православния център „Проф. Тотю Коев“.

На Велика събота завърши благотворителната кампания на фондация „Дякония и мисия“, която премина под надслов „Пасхална радост“. Благодарение на отзивчивостта и оделотворената любов на десетки дарители над 50 нуждаещи се – бездомни, самотни и болни хора получиха радост в навечерието на Пасха!

На Велика събота топъл обяд и пакетирани храни, събрани по време на кампанията, получиха бездомни хора във Велико Търново и Горна Оряховица. Обядът във Велико Търново беше осигурен от редовния дарител в кампании за бездомни – Вики Тюфекчиева. Домакин на акцията по традиция беше сладкарница „Неделя“ (на пазара), а акцията беше организирана и координирана от Ярослав Матоуш, който от години се грижи за бездомни и самотни хора. В Горна Оряховица обядът за хората без дом беше в клуб „Вселена“, осигурен от собственика на заведението – Севдалин Кръстев.

Началото на благородното начинание да се зарадват бездомни и самотни хора беше поставено на 10 март 2019 г. Неделя Сиропустна и през Великия пост православни християни от Великотърновска епархия, а и от цялата страна се включиха в каузата да дарят храна на бездомни и самотни хора.

В общо шест пункта във Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец се събираха трайни хранителни продукти. Част от средствата за кампанията бяха набрани и чрез благотворителна разпродажба на картички, изработени от Диана Николова, координатор във Фондацията и доброволци. Енориите на два православни храма във Велико Търново – „Възкресение Христово“ и „Св. Троица“, и на храм „Св. три светители“ в Горна Оряховица, които бяха и пунктове за събиране на дарения, се включиха активно в начинанието, наред с десетки православни християни, настоящи и бивши възпитаници на Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и дарители от София, Сливен, Габрово, Несебър, Горна Оряховица, които изпратиха хранителни продукти и дариха радост на бездомни и самотни хора в навечерието на Празника на празниците.

На Велики понеделник в гр. Горна Оряховица самотни и болни хора получиха пакети с храна. Акцията се проведе със съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ в града. Част от събраните храни бяха раздадени на нуждаещи се хора и във Велико Търново, отново със съдействието на дирекция „Социално подпомагане“.

Благодарим на всички, които се включиха в кампанията ни „Пасхална радост“!

Още по темата: Дарения от кампанията „Пасхална радост“ достигнаха до нуждаещи се на Велики понеделник

На Велики понеделник в Горна Оряховица бяха раздадени част от хранителните продукти, събрани в благотворителната кампания на фондация „Дякония и мисия“ под надслов „Пасхална радост“.

Началото на благородното начинание да се зарадват бездомни и самотни хора беше поставено на 10 март 2019 г. Неделя Сиропустна и през Великия пост православни християни от Великотърновска епархия, а и от цялата страна се включиха в каузата да дарят храна на бездомни и самотни хора.

В общо шест пункта във Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец се събираха трайни хранителни продукти. Част от средствата за кампанията бяха набрани и чрез благотворителна разпродажба на картички, изработени от Диана Николова, координатор във Фондацията и доброволци. Енориите на два православни храма във Велико Търново – „Възкресение Христово“ и „Св. Троица“, които бяха и пунктове за събиране на дарения, се включиха активно в начинанието, наред с десетки православни християни, настоящи и бивши възпитаници на Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и дарители от София, Сливен, Габрово, Несебър, Горна Оряховица, които изпратиха хранителни продукти и дариха радост на бездомни и самотни хора в навечерието на Празника на празниците.